Сибирската котка принадлежи към полудългокосместите породи котки. Порадата се е появила по естествен път и се отличава с добро здраве и приспособим характер. Като порода сибирската котка се е появила на териториите на Сибир и Далечния изток откъдето произлиза и наименованието на породата. Тежките метеорологични условия, изобилието от сняг, силните ветрове и студения климат са допринесли за образуването на гъста космена покривка с дебел подкосъм, която да предпазва сибирската котка от студа. В развитието на породата са изиграли роля и дивите горски котки. Първите развъдници за сибирски котки започват дейността си през 80-те години на миналия век в Русия. Първият стандарт на сибирсакта порода е одобрен през 1990г. от Руската федерация по фелинология. През 1992г. стандартът на породата е официално регистриран в WCF (World Cat Federation). През 1994г. е бил формиран окончателния стандарт на породата и сибирската порода е призната от международни организации като FIFe (Federation Internationale Feline), TICA (The International Cat Association), CFA (Cat Fanciers Association).

Представителите на сибирската порода са силни, с масивно и мускулесто тяло и здрава костна система вариращи по размер от среден до голям. Мъжките сибирски котки са със средно тегло от 6 до 9 кг, а женските от 3,5 до 7 кг. Сибирската котка расте сравнително бавно достигайки пълно развитие на тялото до пет години.  Главата има трапецовидна форма със заоблени контури от средна до голяма по размер, която хармонира с тялото. Плавния преход от челото към носа, ниските скули, силната брадичка и леко закръглените бузи придават на сибирската котка впечатляващо изражение. Ушите са средни или големи, раздалечени със заоблен връх и леко наклонени напред. При някои сибирки върха на ушите завършва със снопчета косми подобно на рисовете. Очите са големи, почти кръгли, чийто цвят може да бъде зелен, жълто-кафяв, оранжев. Тялото е със средна дължина, силно и мускулесто. Крайниците са със средна дължина с големи кръгли лапи украсени между пръстите със снопчета косми. Опашката е пухкава, широка в основата, леко стесняваща се в края и завършваща с тъп връх. Космената покривка е средно дълга и гъста с водоотблъскващи свойства. При сибирките има добре развит подкосъм, който се влияе от смяната на сезоните – през зимата са сгъстява, а през лятото по време на линеене изтънява значително. Косъма е лъскав, като текстурата варира от мека до по-твърда. Около шията космената покривка е по-дълга като образува красива грива. Космената покривка на сибирската котка не изисква специални грижи, тъй като тя не се сплъстява. Стандартът на сибирсакта котка допуска всички традиционни окраски с различно количество бяло. Представителите на породата с окраска colorpointи бял цвят са отделен подвид наречени Невска маскарадна котка.

Благодарение на естествения си произход сибирската котка се отличава с много добро здраве.

Сибирската котка е със спокоен характер, излъчваща благородство, смелост и гордост, сила и нежност. Тя се привързва към стопаните си и при внимателно и спокойно отношение се поддава на обучение.

През последните години се заговори, че сибирсаката котка е хипоалергенна. Въпреки липсата на научни доказателства много собственици и развъдчици твърдят, че сибирската котка е безопасна за хора страдащи от алергии. Причината за алергична реакция при хората се дължи на котешкия алерген Fel D1. При направените тестове за нивото на този алерген отделян при сибирската котка се установява по-ниско ниво в сравнение с останалите породи котки.

Повече за стандарта на сибирската порода може да научите ТУК